Бележки от лабораторията: Повече от добро нещо

Както вярвам, че споменах по-рано , лавандулата е трудна работа. Силен, но непостоянен, до такава степен, че голяма част от маслото ще изчезне от парче попивателна хартия за по-малко от час, винаги е балансиращ акт да го накарате да прави това, което искате. Това е историята за това как получих това, което исках.

След доста експерименти и разработки, в крайна сметка напълно се отказах от идеята за създаване на класически лавандулов акорд. Просто не е това, което проектът изисква – твърде меко, прекалено възглавнично, твърде пране. В контекста на цялостната работа имам нужда от остра, свежа лавандула, която може да компенсира богатството на останалата част от аромата, но няма да се задържи достатъчно дълго, за да го надвие. Трябва да изсъхне гладко и чисто, само с едно докосване на мастилото, докато по-тежките компоненти на аромата започват да се затоплят и излизат на преден план. И така, след като избрах суровия лавандулов материал, от който да работя, следващото предизвикателство беше да изградя хармония около него.

За тези, които не са запознати, „акорд“ има за цел да даде отчетливо обонятелно впечатление. Връщайки се към аналогията със смесването на боите, ако „лилавото“ е основно лавандулово масло, мислете за лавандулов акорд като „лилаво с нотки на червено или синьо, с може би само малко бяло, за да го изсветлите, в зависимост от това как искате да изглежда .” Често става въпрос за това какъв вид съгласие сте си представяли; в този случай, както беше отбелязано, исках нещо рязко и чисто, което е в контраст с тъмните, богати, дървесни характеристики, които планирам да създам следващия, но което няма да се задържи достатъчно дълго, за да попречи на тяхното развитие и който плавно преминава на заден план. Казано по друг начин и да го сравня с музиката, исках лавандулов акорд като началното соло на кларинет в Rhapsody in Blue : нещо, което привлича вниманието ви, привлича ви, но след това изчезва, за да ви даде място на първия ред до останалата част от работата.

Когато създавате лавандулов акорд или всъщност всеки акорд, базиран на естествен материал, трикът на стария парфюмерист е просто да добавите повече от основните компоненти на този материал, докато не постигнете стила на акорда, който искате. Тъй като основните съставки на лавандуловото масло са линалол и линалил ацетат , това са материалите, с които започнах.

Доста рано реших, че обикновеният линалол не е точно това, което искам за тази лавандула, така че вместо това се обърнах към неговия етилов аналог. Етил линалолът е богато на лавандула, без интензивните цитрусови нюанси, които характеризират обикновения алкохол линалол, и е по-малко темпераментен от своя по-често срещан братовчед. Към това добавих линалил ацетат , който носи силно остър характер, подобен на бергамот (и всъщност е един от основните компоненти на маслото от бергамот). Но тогава дойде нов въпрос: как бих могъл да осигуря здравина на акорда, без да превъзмогна лавандуловия му цвят или да го накарам да мирише на перилен препарат?

Отговорът, както се оказа, идва от комбинация от нови и стари технологии. Старата технология е комбинация от материалите хелионал и хедион , като и двата придават кадифен обем и прозрачност на акорда. Новата технология е calone , известен още като кетон от диня: интензивно солен, подобен на пъпеш, изключително озонов материал, който присъства в приблизително 90% (по моя оценка) от всички съществуващи мъжки аромати и перилни препарати. Склонен съм да не харесвам използването му на високи нива, които можете да намерите в Cool Water или Light Blue , но в следи от количества (под 1%) той придава плътност и обем на прозрачните флорални акорди, придавайки на конкретния ми дизайн характер като на обонятелен еквивалент на посребрено виолетово стъкло. Представете си, че гледате през съвършено ясно парче светло лилав кристал и ще получите основната идея.

Последно, но със сигурност не на последно място, акордът се нуждаеше от нотка сладост и пудра, за да може да премине в останалата част от аромата. Първоначално обмислях ванилин , който е единственият ванилов материал, използван в Lavanille, но вместо това избрах да използвам по-сложния и интересен вератралдехид , който има аспекти на хелиотроп, захар, прах, дърво, ванилия и сметана. Той е чудесно гъвкав и изключително мощен, но най-лекото докосване на нещата, направено за перфектния завършек на акорда и ще служи за повдигане на основния ванилов акорд, който все още не е композиран.

Само още четири остават.